Отвореното пространство работи най-добре, когато различните функции са ясно определени, дори когато между тях няма стени.
Премахването на стените може да направи дома по-просторен, по-светъл и по-свързан. Но без ясна структура резултатът може да се превърне в едно голямо помещение, в което всички елементи се конкурират помежду си.
Решението не е задължително да добавяме нови прегради. Често най-силното разделяне се създава именно чрез дизайна.
Мебелите са един от най-лесните инструменти.
Диванът може да очертае границата на дневната зона. Трапезната маса създава собствен център. Конзола, етажерка или кухненски остров могат да разделят различните функции, без да блокират гледките и естествената светлина.
Килимите също могат да подсилят отделните зони, без да променят архитектурата. Те групират мебелите визуално и създават ясна граница, особено в дневната и трапезарията.
Осветлението е също толкова важно.
Вместо да възприемаме отвореното помещение като една голяма светлинна зона, по-добре е всяка функция да се разглежда отделно. Висящите осветителни тела могат да подчертаят трапезната маса или кухненския остров. По-мекото общо осветление може да създаде различна атмосфера в дневната. Функционалното осветление може да направи кухнята удобна, без цялото помещение да бъде еднакво ярко.
Таванът също може да помогне за организирането на пространството.
Промени във височината, вградено осветление, релсови системи или деликатни промени в материалите могат да създадат усещане за граници без физически прегради.
Материалите трябва да се използват внимателно.
Използването на напълно различни настилки във всяка зона може да направи отворения интериор фрагментиран. В много случаи е по-добре основната настилка да остане една и съща, а разделянето да се постигне чрез текстура, цвят или мебели.
Важно е и какво виждаме от различните позиции в помещението.
Когато няколко функции споделят едно пространство, трябва да се мисли за гледките между тях. Добре планираният отворен интериор създава визуална връзка, но същевременно дава на всяка зона собствен фокус.
Целта не е да разделим помещението на невидими кутии.
Целта е да създадем ритъм.
Успешният отворен интериор изглежда цялостен, но никога неопределен.